Агрономическа информация

за ползите и ефекта от листно подхранване

с продуктите от серията Green Up

 

 

Oрганичните вещества, съдържащи се в листните торовете от серията Green Up са извлечени от леонардит. От всички природни източници, леонардита има най-високо съдържание на хуминови киселини. Въпреки, че хуминови киселини могат да бъдат извлечени от торф, компост и почви, нито един от тези източници не e така концентриран и богат на хумусно-органични вещества. Положителните реакции на растения и почви към хуминовите киселини, извлечени от леонардит са демонстрирани с множество полски опити с хуминови киселини от леонардит, които доказват стойността на леонардита като един от най-добрите източници на хуминови киселини. Хуминовите киселини са вещества с много сложен строеж / мол. маса-1500/, практически неразтворими във вода с изключение на много малка част от тях – т. нар. Фулво киселини. Хуминовите киселини са изградени от различни фрагменти, които с помоща на въглеводородните връзки образуват вериги, формиращи молекули, които в естествено състояние са сгънати и имат кълбовидна конфигурация. Те от своя страна образуват агрегати, които формират органичната част на почвата – хумуса. Благодарение на многото и различни функционални групи, които се съдържат в отделните фрагменти, хуматите въздействат на всички стадии от растежа и развитието на растенията и действат многостранно. Така например карбоксилните и фенолните групи са способни да образуват хелатни комплекси с микроелементите и в такъв вид ги транспортират в растенията, като по този начин те осигуряват високо обменен капацитет на тези съединения. Други групи, наречени хинони съдържат нелокализирани електрони, способни да улавят слънчевата енергия, да я натрупват, а след това в нужния за растителната клетка момент да я отдават, като по този начин образно казано увеличават енергетиката на клетката. Тези два частни примера илюстрират само отделни аспекти от влиянието на хуматите. Важна роля тук играе не само наличието на функционалните групи, но и тяхното взаимно разположение. Вероятно за всичко това се е погрижила самата природа, като ги е разположила така, че взаимодействието на хуминови киселини с йоните на различните метали протича в най-оптималните за развитието на растението направления. Действието на органо – химичните торове се изразяват в следните направления:

Физически ползи: Увеличава се възможността на почвата да задържа вода, повишава се аерацията на почвата, подобрява се рохкавостта и водно-физичните й свойства, повишава се толерантността към суша, понижава се ерозията.

Химически ползи:  Увеличава се процента на общия азот в почвата, неутрализират се силно алкалните и киселинни почви, максимизира се капацитета на обмяната на веществата, максимизира се поемането на минерали, освобождават се достатъчно усвиоими хранителни вещества в зоната на кореновата система.

Биологични ползи: Ускорено деление на клетките, което стимулира растежа и развитието на растенията, увеличава се дебелината на клетъчните стени, което удължава живота на клетките, увеличават се благоприятните микроорганизми в почвата, увеличава се съдържанието на витамини и минерали в растенията, увеличава се растежа на кореновата система, максимизира се поемането на хранителни съставки, увеличава се произвеждането на растителни ензими, засилва се фотосинтезата и значително се увеличава хлорофила, засилват се енергийните процеси в растенията и др.

Действията на продукта са в много и най-различни направления. Влиянието на продукта се дължи на съдържанието на хуминови и фулво киселини. Органо -химичните съединения са сложна структура, която превръща азота, фосфора и калия в разтворими соли – т. нар. хумати. Именно разтворимите хумати са физиологично активни. Многообразното въздействие на хуматите се обяснява с едновременното им въздействие върху всички съставни части на бъдещата реколта – вода, почва и растение. Прониквайки във водата, хуматите така променят нейната структура, че тя става по-близка до структурата на кристалите.В резултат, водата придобива свойства на „разтопена вода“ и така подобрява храненето на растенията. Прониквайки в почвата, хуматите възстановяват нейната структура – превръщат разтворимите форми на оловото, живака, кадмия и други вредни и радиоактивни елементи, включително отровните промишлени отпадъци и вредните за екологията химикали, в неразтворими. Освен това хуматите образуват сложни съединения с фосфора и микроелементите, които се усвояват лесно от растенията, а това рязко повишава ефикасността на минералните торове. Прониквайки в растението и въздействайки му на клетъчно ниво, хуматите увеличават кълняемостта на семената, ускоряват развитието на растенията,стимулират образуването на ферменти, увеличават устойчивостта на засушаване, слани и радиация, увеличават клетъчната енергия, способстват за образуване на хлорофил, витамин С, захари, аминокиселини и други важни градивни вещества. Хуматите регулират метаболизма на растенията като предотвратяват натрупванетона вредни нитрати, избирателно съдействат за проникване на йоните на калия в клетъчните мембрани. Резултатите от използването на хумати са увеличение на добивите от всички селскостопански култури. Потвърждава се увеличаване на добивите от пшеница с 13 до 25%, от ечемик с 5 до 17%, от просо с 25 до 50%, от царевица с до 30%, биомаса с 6 до 20%. Един от основните проблеми на селското стопанство е ефективната асимилация на минералните торове. Проблемът е в това, че високоразтворимите калий и азот лесно се отмиват от почвата, а фосфатните торове се свързват с йоните на Калия, Магнезия, Алуминия и Желязото, образувайки инертни неразтворими съединения. Присъствието на хуминови киселини значително увеличава ефективността на асимилацията на минерални торове. Асимилацията на азотни, фосфорни и калиеви торове се увеличавамногократно поради облекченото и безпроблемно проникване през клетъчните мембрани на активните вещества. Ето и въздействието на хуматите върху системата: ВОДА – РАСТЕНИЕ – ПОЧВА. 

 

Система ХУМАТ – ВОДА

Открита е зависимост между химичните параметрите на водата, нейната структура и концентрация на разтворените в нея хумати, което свидетелства за създаването на определена структура на водата. С други думи хуматите предават на водата структура която е характерна за „разтопената” вода, което я прави по-лесно усвояема за растенията.

 

Система ХУМАТ – РАСТЕНИЕ

Характеризира се в два аспекта, имащи извънаредно важно значение за растежа и развитието на растението:

1. нарaстване (увеличаване) енергетиката на клетката и сварзаната с това интензификация на обменните процеси. Това се определя от строежа на хуминова киселина, които вкючват в състава си молекули на хиноидни групировки, които са способни да улавят квант светлина, да я сахраняват и да я отдават в необходимият момент. Като резултат на което се наблюдава следното:

- ускорява се развитието на кореновата система;

- изработват се специални ферменти у растенията, които спомагат за преодоляване на влиянието на неблагоприятни фактори на външната среда като суша, ниски температури и способства за такава псока на процеса на усвояване на азота, която не води до образуване на нитрати;

- ускорява синтезата на хлорофил, захари, витамини и необходимите аминокиселини, мазнини и др.

2. увеличаване проницаемостта на клетачните мембрани, което улеснява проникването на хранителните вещества вътре в клетката и ускорява дишането на растенията.

Важно е да се отбележи, че това явление е до голяма степен избирателно, например проницаемостта (К+) се увеличава на два порядъка, а на (Na+) само на един порядък, което оказва положително влияние на храненето на растенията:

 

Система ХУМАТ – ПОЧВА

Образуване на хелати – хуминови киселини са природни комплексообразователи (хелатиращи агенти свързващи най-често йони на метали-микроелементи участващи в храненето на растенията).

Свързване на тежките метали – хуминови киселини свързват йоните на тежките метали (олово, живак, кадмий, хром и др.), като ги свързват в неразтворими съединения и по този начин ги изключват от хранителната верига.

Свързване на йоните на желязо и алуминий – хуминови киселини свързват с комплекси йоните на желязото и алуминия, количеството на които се оказва пагубно за храненето на растенията с фосфор. Желязото образува комплекси с хуматите, които обезпечават транспорта му в растението, а алуминия се свързва в неразтворими съединения, като по този начин се неутрализира неговото вредно влияние.

Неутрализация на пестициди. Хуматите неутрализират негативното влияние на количествата от пестициди /атразин/, като осигуряват съответния добив и екологична чистота на продукцията.

Промяна в оцветяването. За страните с по-хладен климат и слабо слънчево греене, хуматите оцветяват почвата в тъмен цвят, като по този начин изменят топлиният режим.

Гелообразуване. Колоидната структура на хуминови киселини и високата степен на хидрофилност на функционалните групи им придава способност към гелообразуване и от тук повишава влагозадържащата способност на почвата обработена с хумати. Това обстоятелство е особено важно за засушливите региони.

Образуване на органоминерални комплекси. По-горе отбелязахме важната роля на взаимодействие на хуматите с металите, водещо до образуване на комплекси или неразтворими сол. Оказва се че този процес е важен не само за храненето на растенията но и за структурирането на почвата. Хуматите реагират с йоните на Ca, Mg, Al и Fe, които винаги присъстват в почвата, образувайки органо-минерални мостове, свързващи механичните частици на почвата в някаква структура, способна да противостои на ерозията, задържаща влага и въздух, създавайки благоприятна среда за жизнената дейност на микроорганизмите, а активната работа на микроорганизмите, това е главната съставляваща в процеса на хумусообразуването. Имено затова обработката с хумати е единствения ефективен процес на възстановяване на почвеното плодородие на изтощени от интензивна експлоатация или на природно бедни на хумус почви.

Увеличаване на обмения капацитет на почвата. Трябва да се има предвид, че молекулите на хуматите, постъпващи в почвената структура по гореописания начин съдържат голямо количество функционални групи, способни да участват в йонообменни реакции. Затова в тяхно присъствие рязко нараства йонообменния капацитет на почвата. Хуматите в почвата са своеобразен резерв в който се съхраняват запаси от хранителни вещества, отдавани на растенията съобразно тяхната потребност. Най-активните биохимически субстрати, на които растенията реагират най-добре са хуминовите и фулво киселините от естествен произход и тяхното съотношение в огргано-химичните торове.

Установено е, че листното подхранване с огргано-химичните торове стимулира и способността на корените да поемат почти всички хранителни вещества необходими за растението. Само по себе си, то е икономичен начин да се осигурят необходимите хранителни елементи за растението, когато те не са достатъчни или липсват в почвата. Ефикасността на листните торове е от 100 до 500 % по-голяма от тази на торовете, които се внасят в почвата. Следователно подсилването на растението може да бъде постигнато със значително по-малки количества тор. Друго предимство на листното подхранване е, че води до незабавно повишаване на имунитета и растежа на растенията. Часове след пръскането на тора се наблюдава подобрение в количеството на органичните вещества натрупани в растенията. С листното торене се осигуряват специфичните нужди на растенията от един или повече макро и микроелементи. Съчетанието на минералните торове с хуминови киселини и гарантира пълното им усвояване. В сравнение с много традиционни практики в торенето, листното подхранване с органо - химични торове намалява вредното въздействие от замърсената почва и вода.

 

         Какви са ползите от тях?

Съединението между химични и органични съставки води до:

- Увеличаване способността на почвата да задържа вода.

- Повишаване аерацията на почвата и повишаване толерантността към суша.

- Увеличава се процента на общия азот в почвата.

- Неутрализират се силно алкалните и киселинни почви.

- Максимизира се капацитета на обмяната на веществата.

- Максимизира се поемането на минерали.

- Освобождават се достатъчно усвоими хранителни вещества в зоната на кореновата система.

-  Ускорява се делението на клетките и се стимулира развитието на растенията.

- Оптимизира поемането на хранителните съставки.

- Увеличава се дебелината на клетъчните стени, което удължава живота на клетките.

- Увеличава се съдържанието на витамини и минерали в растенията.

- Увеличава се растежа на кореновата система.

- Увеличава произвеждането на растителни ензими.

- Засилват се фотосинтезата и енергийните процеси в растенията и значително увеличава хлорофила.